Световен ден за борба с артрита 12 октомври
ГОРЕЩА ЛИНИЯ НА НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ:
0700 10 515
*на цената на един градски разговор
hands
Университет за пациенти « Диагноза

Диагнозата Ревматоиден артрит се поставя от специалист ревматолог. Той може да назначи редица лабораторни, образни и инвазивни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на заболяването. Засега не съществува лабораторно изследване, което категорично да доказва диагнозата ревматоиден артрит.

Лабароторни изследвания

       1. Рутинни кръвни изследвания

Пълна кръвна картина, която може да покаже анемия и променен брой бели кръвни клетки. Тестовете за скорост на утаяване на еритроцитите(СУЕ), обикновено стойностите са завишени, което показва, че има възпалителен процес. Количество на белтък, наречен С-реактивен протеин, обикновено показва завишени стойности в периодите на изразена активност на ревматоидния артрит.

      2. Имунологични кръвни изследвания

Ревматоиден Фактор - в кръвта на болните от ревматоиден артрит често се открива антитяло (специфична за имунния отговор белтъчна молекула, атакуваща определени тъкани и органи). Той е положителен в около 80% от болните от ревматоиден артрит. Наличието му не доказва диагнозата, както и ревматоидният артрит може да е налице без да се открие фактора в кръвта.  Антинуклеарни антитела - свидетелстват за ненормално усилена реактивност на имунната система на тялото, могат да се открият и при други заболявания. Образна диагностика Рентгенография - обикновено не се откриват болестни промени в ранните фази на заболяването, освен оточност на меките околос-тавни тъкани. В по-напредналите етапи се откриват типичните костни ерозии (малки дефекти) в подхрущялния слой на ставните повърхно-сти на костите, както и наличието на ставни деформации при вече на-стъпили тежки увреждания. Открива се и различна по тежест костна остеопороза. За допълнителна преценка на тежестта на остеопороза-та може да се извърши определяне на костната плътност (остеоден-ситометрия). Магнитен резонанс - нерентгенов метод, при който под въздействието на мощен магнит тъканите на човешкото тяло излъчват сигнали, които с помощта на компютър се преработват в образ върху монитор. В случай на ревматоиден артрит магнитният резонанс може да даде данни за увреда на ставната синовиална мембрана и ставния хрущял на много по-ранен етап от заболяването. Костна сцинтиграфия - при този метод във вените се инжектира специално радиоактивно вещество (важно е да се знае, че методът е напълно безопасен), което се натрупва по специфичен начин във възпалените и незасегнатите тъкани. Излъчването на радиоактивните сигнали се регистрира от специални уреди, които изграждат много информативен образ.  Ултразвук. Специални ултразвукови техники, наречени мощна Доплер ехография или количествен ултразвук, могат да бъдат полезни при ревматоидния артрит. Доплер ехографията може да бъде надеждна за наблюдение на възпалителна активност в ставата. Количествен ултразвук, който се използва за остеопороза, може да открие костната загуба на пръстите на ръцете, което може да се окаже добър индикатор за началото на ревматоиден артрит. Инвазивни изследвания   Инвазивни се наричат тези изследвания, при които в една или друга степен се нарушава целостта на тялото и се извършва „инвазия“ върху него. Артроцентеза - пункция на ставната кухина - с помощта на спринцовка и игла, като се спазва необходимата стерилност, лекарят пробожда ставните обвивки и изтегля известно количество вътреставна течност. Също като кръвта, тази течност може да бъде болестно променена и се изследва по различни показатели, включително и под микроскоп, което дава ценна информация за вида на артрита. Освен това тази манипулация води до намаляване на напрежението в ставата и поради това облекчава болката в нея. Артроскопия - представлява малка оперативна намеса, при която през миниатюрен разрез в ставата се вкарва тънка камера, чрез която директно се оглежда състоянието на вътреставните тъкани и под контрола на окото на лекар може да се вземе късче от болната синовиална мембрана за хистологично изследване. Това изследване не се прилага рутинно за поставяне на диагнозата „ревматоиден артрит“. ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗА РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ   Ревматоидният артрит в ранните етапи може да бъде трудно открит. Няма един- единствен тест, който може да определи ясно ревматоиден артрит. Вместо това, лекарите диагностицират ревматоиден артрит, въз основа на фактори, които са силно свързани със заболяването. В Американския колеж по ревматология се използва този списък от критерии: Сутрешна скованост в и около ставите, най-малко един час; Подуване или течност около три или повече стави едновременно; Най-малко една подута площ в китката, от една страна, или ставите на пръстите;  Артрит, засягащ става от двете страни на тялото (симетричен артрит); Ревматоидни възли, които са твърди бучки в кожата на хора с ревматоиден артрит; Наднормени количества на ревматоиден фактор в кръвта. Промени в ръцете и китките, които са характерни за ревматоидния артрит, с разрушаването на костта около участващите стави. Въпреки това, тези промени са типични за по-късен стадий на заболяването. Ревматоидният артрит е официално диагностициран, ако четири или повече от тези седем фактора са налице. Първите четири фактора трябва да са присъствали най-малко шест седмици. Няколко заболявания могат да се маскират като ревматоиден артрит, което допринася за трудността при поставяне на диагноза.   Тези заболявания са: Артроза; Подагра; Фибромиалгията и други автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус (лупус); ставни възпаления,причинени от инфекции. Поради тези трудности, правилна диагноза често се пропуска в началото на заболяването. В действителност, средното време между появата на симптомите и официалната диагноза на ревматоиден артрите почти девет месеца.   Въпреки че диагностициране на ревматоидния артрит не е лесно, изключително важно е правилно да се идентифицира болестта. Забавянето може да бъде вредно, тъй като увреждането на ставите може да се случи в началото на заболяването.