Световен ден за борба с артрита 12 октомври
ГОРЕЩА ЛИНИЯ НА НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ:
0700 10 515
*на цената на един градски разговор
hands
За заболяванията « Анкилозиращ спондилит

Анкилозиращият спондилит (АС) е системно хронично възпалително заболяване, което уврежда аксиалния скелет и сакроилиачните стави. Рядко засяга ставите на крайниците, с изк­лючение на тазобедрените и раменните. Съпътства се от различни извънскелетни прояви. Наи­менованието му произхожда от гръцкия корен на "анкилос", което означава срастване, споява­не, и "спондилос" - гръбначен прешлен.

Честота и социална значимост

АС е по-чест при мъжете в съотношение спрямо жените 3 : 1. Началото му е преди 40 ­годишна възраст. Над 95 % от заболелите са положителни за НLА-В27-антиген. Установява се наличие на фамилна агрегация.

Болестни промени

При заболяването се развива възпалителен процес, засягащ ставите между прешлените, местата на допир на сухожилията и лигаментите за костите, последван от процес на срастване и вкостяване.

Клинична  картина 

Най-честият ранен симптом на заболяването е болката ниско в кръста, понякога разспространяваща се по хода на двата крака ("ишиас горен тип"). В началото болката може да е едностранна и непостоянна. Усеща се дълбоко и е трудно да се локализира точно. За някол­ко месеца болката става трайна и двустранна. Долната част на кръста става скована и болезне­на. Болката се засилва при опит за рязко извиване на гърба.

Друг ранен симптом е сковаността и болката в гръбнака, по-силно изразени сутрин. Болката и сковаността се облекчават от леки физически упражнения или топъл душ. Обездвижването влошава гръб­начните симптоми. При тежки случаи на заболяването болката и сковаността в гръбнака събуж­дат болните нощем, като ги принуждават да станат и да се раздвижат за облекчаването им. При по-леките форми няма изразени гръбначни симптоми. Болните съобщават само за известна ско­ваност в гърба и болка по залавните места на сухожилията. Влагата и студът засилват гръбнач­ните симптоми. Болезнеността при натиск в близост до ставите е друга ранна проява на заболя­ването. Дължи се на възпалението на залавните места на сухожилията за костите. Болката в гърдите, засилваща се при кашлица, се дължи на възпалителни промени на ставите между прешлените в гръбнака и ставите между прешлените и ребрата. В резултат на това болните не са в състояние да раз­гърнат напълно гръдния кош при вдишване. Всичко това води до нарушена механика на дишане.

Скованост на врата и болка в шийния отдел на гръбначния стълб обикновено се развива няколко години след началото на заболяването. В една трета от болните с АС се засягат тазобедрените и раменните стави. Тазобедреното засягане е по-често при начало на заболява­нето в детска или юношеска възраст. Започва внезапно, остро, със засягане и на двете тазобед­рени стави. Води до инвалидност в късните стадии на заболяването. В тези случаи се оформя типична стойка - при изправен стоеж болни­те са с леко свити коленни и тазобедрени стави. 

В късните стадии на АС, с прогресията на заболяването целият гръбнак се сковава и изг­лажда в областта на физиологичните кривини. Измененията в шийния отдел водят до ограничена вратна подвижност. При изправен болен се установява увеличено разстояние между най-задната точка на черепа и стената. Гръдният кош става плосък, коре­мът изпъква напред, дишането е диафрагмално. Ръцете увисват до коленете. Тази стойка, типична за напреднал АС, насочва към диагнозата в късните стадии на заболяването. 

В 25 - 30 % от болните с АС се развива остро възпаление на едното или двете очи. Това е най­-честата извънскелетна проява на заболяването. Започва внезапно, обикновено едностранно с болка, сълзене, намаление на зрението. Обикновено оздравява за 4 - 8 седмици. Рецидивира в същото око или в другото. При офор­мяне на сраствания, зеницата остава разширена и неправилна. 

Изследвания

Няма специфичен лабораторен тест за АС. Лабораторно се установява ускорена СУE, повишен С-реактивен протеин (CRP). Над 90 % от болните са положителни за НLA-B27 антигена. Характерните рентгенологични промени при АС се наблюдават в сакроилиачните стави, междупрешленните дискове и в други стави. Най-ран­ният рентгенов признак е наличието на възпаление на сакроилиачните стави. Промените са обикновено са двустранни, симетрични и се развиват в 4 стадия. 

Лечение и профилактика

Лечението цели овладяване на възпалителната активност, поддържане обема на движение на гръбначния стълб и ставите и спиране на прогресията на заболяването. Ранната диагноза спомага за ранно установяване на извън-скелетните прояви на АС и за навременното им лече­ние. Обучението на болните повишава сътрудничеството им в лечебния процес. Режим - свободен, разширен с лечебна гимнастика, физиолечение, хидротерапия, плува­не. Поддържане на нормална стойка на работното място (ергономичен стол). Ползване на твър­до легло нощем. Ежедневните упражнения намаляват деформациите, поддържат подвижносттана гръдния кош. Диета - спиране на тютюнопушенето. Добре е пациентите да правят физически упражнения, да наблегнат на спортове като плуване, за да се забави обездвижването на гръбначния стълб, може да се приложи и физиотерапия. В късните стави като алтернатива може да се приложи и хирургично лечение.  Прилагат се обезболяващи медикаменти, миорелаксанти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), болестпроменящи антиревматични средства (Салазопирин). В последните години навлезе терапията с биологични лекарства (Хумира, Енбрел, Цимзия, Симпони и други), която е много ефективна при повечето от пациентите. 

 

Автор: д-р Христо Славов