Световен ден за борба с артрита 12 октомври
ГОРЕЩА ЛИНИЯ НА НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ:
0700 10 515
*на цената на един градски разговор
hands
За заболяванията « Подагра и Артрозна болест

Артрозна болест

 

Определение

Остеоартрозата (ОА) е най-честото ставно заболяване, характеризиращо се с прогресира­ща загуба на ставния хрущял, което се съпровожда от реактивни промени в подлежащата кост, формиране на остеофити (костни шипове) и често от леко изразено вторично ставно възпаление. ОА е една от най-важните причини за инвалидизация, а ОА на коленните стави води по-често до инвалидизация в сравне­ние с ОА на другите стави.

Честота и рискови фактори

Рентгенови промени за ОА се установяват в по-голяма част от хората на възраст над 65 години, а след 75 години са засегнати повече от 80 % от индивидите. Честотата на аА нараства прогресивно с възрастта, която е най-важният рисков фактор за това заболяване. Жените стра­дат два пъти по-често от мъжете, а негърките - два пъти по-често от белите жени. Установена е по-голяма честота на аА на колянната става. В честотата на ОА се установяват и расови различия. ОА на тазобедрената става поразява в по-голяма степен бяла­та европейска раса. Предполага се участие на генетични фактори или влияние на начина на живот и работа.

Затлъстяване. То се съчетава с по-голяма честота на аА на колянната става. Фрамин­гамското проучване установява строга зависимост между наднорменото тегло при млади хораи последващото развитие на аА на колянната става с релативен риск 2,1 при жените и 1,5 примъжете. При тежките форми на аА релативният риск е по-голям, като се запазва съотношение­то жени:мъже. Редукцията на теглото с 5 kg намалява с 50 % вероятността от развитие на кли­нично изявена аА на колянната става. аА на тазобедрената става не се асоциира така пряко снаднормено то тегло.

Костна маса и костна плътност. Установено е, че при остеопороза подхрущялната кост абсорбира по-добре натоварването на ставата в сравнение с нормалната кост, така че стре­сът върху единица площ е по-малък. Това се доказва и от наблюдаваната по-голяма честота на ОА в случаите с по-голяма костна маса. Затлъстяването, което е често при болните с ОА, се съпровожда от по-голяма костна маса във всички части на скелета.

Травма и повторен стрес. Както големите травми, така и повтарящите се микротрав­матизации водят до нарастване честотата на ОА. Скъсването на предната кръстосана връзка в коляното, увреждането на менискусите водят до развитие на ОА на колянната става. Травмите предизвикват увреждане на хрущяла, а не стабилността на ставите причинява дегене­ративни промени дори и на нормалния хрущял.

Генетични фактори. При жени с ОА е установена два пъти по-голяма честота на същите промени при майките им и три пъти по-голяма честота при сестрите им. Унаследяването на предразположението към ОА при жените е автозомно доминантно, докато при мъжете е рецесивно.

 

Патогенеза (Механизъм на развитие на болестта)

ОА е развитие на функционална недостатъчност на дадена става вслед­ствие на първично увреждане на хрущяла, на ставната обвивка, на подхрущялната кост, на ставните връзки или на нервно-мускулния апарат. Ставният хрущял изпълнява особена роля: първо, той е гладка носеща повърхност, позволяваща осъществяване на триенето между костите, и второ, разпределя равномерно натоварването като предпазва концентрирането му върху ограничена повърхност на ставата.

По същество, ОА се развива в два случая: когато био механичните качества на хрущяла и субхондралната кост са нормални, но извънредни натоварвания върху ставата причиняват ув­реждането им; когато натоварванията върху ставата са нормални, но биомеханичните качествана хрущяла и костта са влошени.

 

Болестни изменения в ставите

Морфологичните промени при ОА, освен увреждане на ставата, се съпровождат и от реа­ктивни промени на околните тъкани. Най-изразени промени се наблюдават в ставния хрущял на носещите стави. Ранните стадии на заболяването се характеризират с компенсаторно удебеляване на хрущяла. Уврежданията на колагеновата мрежа водят до нарастване на съдържание­то на вода и оток на хрущяла. С прогресията на заболяването ставната повърхност изтънява и съдържанието на вода намалява. Загубва се целостта на ставната повърхност. Явява се разнищване, разрехавяване на хрущяла. При движенията в ставата разнищеният хрущял се разрушава и оголва подле­жащата кост. Наблюдават се и зони на възстановяване с образуване на фиброзен хрущял, но възможностите на последния да поема механичния стрес са много по-малки, отколкото на пър­вичния хиалинен хрущял. Хрущялните клетки се делят и оформят клетъчни гнезда.

Наред със загубата на ставния хрущял, други съществени промени са ремоделирането и уплътняването на подрущялната кост. Патологичното разрастване на хрущяла и костта по ставните краища води до появата на остеофити (костни шипове), които деформират ставата и ограничават подвижността й. Промените в меките тъкани като локално възпаление и уплътняване на ставната капсула ог­раничават допълнително ставната подвижност. Наблюдава се околоставна атрофия и изтъняване на муску­латурата.

Клинична картина, клинични форми и усложнения

Клинично ОА се изявява с болка в засегнатите стави, със скованост след период на обезд­вижване, с деформация и нестабилност на ставите, ограничаване на обема на движение на за­сегнатите стави и инвалидизация на болния. Симптомите при ОА обикновено са локални и са свързани с рентгеновите промени. Болката се явява рано в хода на заболяването. Засилва се след натоварване на ставите и се облекчава при покой. По-късно болката се явява при минимал­но движение или в покой. В този стадий на заболяването често има и нощна болка. Ставната скованост е сравнително краткотрайна. При развитие на ставно възпаление при натиск се явява локална болка.. Болката при пасивни движения и наличието на хрущене в ставата са характерна находка. Ставната деформация се утежнява и развива вследствие възпалението, вътрес­тавното набиране на възпалителна течност.  

Протичане и прогноза

Заболяването протича бавно, прогресиращо, с периоди на обостряния. В напреднал ста­дий предизвиква различна степен на инвалидизация на болните.

Изследвания

Лабораторните изследвания са нормални. СУЕ е леко ускорена при ерозивната ОА с възпалителни промени на ставите.

Сравнителните рентгенови и артроскопски проучвания показват, че рентгеног­рафията не е чувствителен метод за откриване на ранен стадий на ОА. При значителна загуба на хрущял, установена чрез артроскопия, рентгенографията не дава промени или проме­ните са минимални. Рентгенографията на коленните стави при изправено положение на болния често дава стеснение на ставната междина. Характерните рентгенови белези на прогресиращата ОА са стеснение на ставната междина, уплътнение на подхрущялната кост, костни шипове по ставните ръбове, образуване на костни кисти. При изследване на болните с ОА се използват и нови образни техники като компютьрна томография, ядрено-магнитен резонанс и ултразвук на ставите.

Диагноза и диференциална диагноза

За диагнозата на заболяването имат значение клиничните, лабораторните, артроскопските и рентгенови промени. Ранна диагноза на заболяването се поставя по клинични и артроскопски белези.

Лечение и профилактика 

Лечението има ияколко основни цели: Облекчаване на болката и подобряване на функционалния капацитет на болния, спиране на ерозиите и възстановяване на хрущяла, хирургично лечение на увредените стави.

Подходящо е обогатяване на диетата с белтъчини и калций, както и редукция на теглото при пациенти със затлъстяване.

Режим - избягване на прекомерното обременяване и честите травми на засегнатите ста­ви. Ползване на помощни средства (бастун, патерици) и покой на болезнените стави при обос­тряне на заболяването.

Медикаментозно лечение

Симптоматично лечение

Физикално лечение – облекчава болката и свързания с нея мускулен спазъм. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Използват се НСПВС като Ibuprofen, Naproxen, Tolmetin, Meclofenamate, Sulindac, Diclofenac, Paracetamol, Donalgin.                         Кортикостероиди – локално въттреставно в отделни стави при обостряне на заболяването. Препоръчва се възможно най-малкият брой вътреставни апликации. Периставното и перикапсуларното приложение намалява риска от директно увреждане на хрущяла.

Патогенетично лечение

Хондопротектори – за спиране на ерозиите и възстановяване на хрущяла. Представляват глюкозаминогликанови пептидни комплекси, изолирани от телешки хрущял и костен мозък. Лумбриканти.

Немедикаментозно лечение

1. Артроскопия и артроцентеза с въвеждане на лекарсвето вещество вътре в самата ставна кухина.

2. Хирургическо лечение – артропластика (смяна на стави с изкуствени аналози)

3. Трансплантации на автоложни хрущялни клетки на мястото на хрущялните увреждания. Това е лечение на бъдещето,     все още в експериментален стадии.

Профилактиката на ОА изисква намаляване на рисковите фактори, когато това е въз­можно, ранна диагноза на заболяването и провеждане на адекватно лечение. При развитие наусложнения на ОА - съответно лечение на настъпилите усложнения.

Трудоспособност

Загубена при поява на инвалидност на болните.

 

Автор: Д-р Христо Славов