Световен ден за борба с артрита 12 октомври
ГОРЕЩА ЛИНИЯ НА НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ:
0700 10 515
*на цената на един градски разговор
hands
За заболяванията « Ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит (РА) е системно автоимунно заболяване с неизвестна причина, изявяващо се с хронично симетричено и възпаление на периферните стави, предизвикващо прогресиращо ставно разрушение и деформация и водещо до инвалидност. Той има хронично - рецидивиращо протичане със значителна честота на извънставните прояви. Съпровожда се от ревматоидни възли, белодробно, сърдечно, бъбречно и други засягания. Тези прояви характеризират системността на заболяването. 

Честота и социална значимост

При използване на диагностичните критерии за РА (1958 г.) на Американската ревматоло­гична асоциация се установява, че между 1 % и 2 % от възрастната популация, в която и да е част от света, боледува от вероятен или сигурен, или класически РА. По-често се засягат жени­те и съотношението спрямо мъжете е 3 : 1. Честотата на заболяването нараства с възрастта както при жените, така и при мъжете. 

Етиолоrия (причини за възникване на болестта)

Първичният етиологичен фактор, водещ до развитие на РА, е неизвестен. Приема се, че заболяването се развива при генетично предразположени индивиди под влияние на различни агенти. Такива агенти са редица бактерии и вируси като човешкия Т-клетъчен лимфотропен вирус, вирусът на Epstein-Barr, вирусът на рубеолата, парвовируси, а сред бактериите предполагаеми агенти са микоплазмите, микобактериите, чревни бактерии като Escherichia coli и др. Не само целите бактерии, а и бактериалните обвивки, токсини и други компоненти на тези микроорганизми са в състояние да индуцират хронично възпалително ставно заболяване.

Патогенеза (механизъм на възникване на болестта)

Имунологичната теория свързва развитието на заболяването с наличието на ревматоидни фактори (РФ), които се определят като автоантитела, т. е. антитела към Имуноглобулин G. Патогенезата на РА е сложна и ненапълно уточнена поради неизвеността на първичния причинен фактор. Въпреки това много звена от  имунно-медиирания възпалите­лен процес при това заболяване вече са изяснени. Развива се тежко тъканно разрушение предим­но в ставната синовия, ставния хрущял и костите. Възпалителният процес при РА предизвиква и ор­ганно увреждане, като най-често са засегнати белите дробове и перикарда на сърцето. 

В резултат на ревматоидното въз­паление се увреждат всички ставни структури - синовията, хрущялът, костта, ставната капсула, сухожилните влагалища, връзките, бурсите, мускулите. Развиват се оток на ставите

Клинична картина

Заболяването се появява във всяка възраст, а на половината от случаите след инфекция, преумора, простуда, аборт. В много от случаите обаче болестта започва без видим и доловим повод. Обикновено началото е постепенно, рядко - остро. При остро начало се засягат големите стави, най-често коленните. 
Болестните признаци са отпадналост, повишена телесна температура, сърцебиене. Засегнатата става е подута, кожата над нея е топла и зачервена, а движенията са силно ограничени и болезнени. Болката не се повлиява от аналгетиците. При постепенно развитие на болестта се засягат малките стави на ръцете и краката - последователно една след друга през различни интервали от време. Кожата над засегнатите стави обаче е студена и влажна. 
Характерно е засилването на болката през втората половина на нощта и сутрешната скованост на ставите, като раздвижването е белезнено. Рядко след първия пристъп болестта стихва спонтанно. По-често настъпва временна ремисия (подобрение). При ново изостряне се обхващат нови стави, но често се усилва възпалението и на вече засегнатите. Заболяването приема неблагоприятен ход обикновено след четвъртия пристъп. Ставите постепенно се деформират, а движенията в тях се ограничават. 
В много случаи настъпва обездвижване на ставите, като околоставната мускулатура атрофира. При ревматоидния артрит не се засягат ставите на таза и гръбначния стълб. Твърде често в областта на лактите и вътрешната страна на ръката се образуват характерни подкожни възли. 
Пораженията на вътрешните органи се изразяват с развитие на плеврит, перикардит, ендомиокардит, ирит и др. Най-сериозното усложнение е засягането на бъбреците, в които се развива възпалително-деструктивен процес с оформяне на нефросклероза и поява на прогресираща бъбречна недостатъчност. 

Изследвания

Лабораторните изследвания показват наличие на микроцитна хипохромна анемия, ускорена СУЕ, ниско серумно желязо и намален ЖСК.  Повишени са стойностите на С-реак­тивния протеин. Имунологичните изследвания показват повишен титър на Ревматоиден фактор и/или Анти-ССР (Анти циклин-цитрулиниров пептид).

Рентгенологичните промени при РА са характерни и се класифицират в 4 рентгенови стадия. Анализират се рентгенографиите на ръцете, ходилата и таза. При 0 стадий липсват промени. В 1-ви рентгенов стадий на заболяването се установява околоставна остеопороза и нама­лена прозрачност на околоставните тъкани. Във 2-ри стадий има ерозии по костните краища и костни кисти над 5 mm, в 3-ти стадий е стеснена ставната междина, в 4-ти стадий се установява фиброзно или костно страстване на ставните повърхности, водещо до неподвижност на ставата. 

Лечение и профилактика

Лечението има за цел да се постигне облекчаване на болката, да се потисне и ограничи възпалителният процес, да се избегнат нежеланите странични ефекти на ползваните медика­менти, да се запази максимално ставната и мускулна подвижност, да се подбере подходящо базисно средство за контрол на заболяването, да се постигне трудова и социална рехабилитация на болния. Лечебният план се базира на основните принципи за общ и локален покой в стадия на активност на заболяването, пълноценно хранене с допълнително обогатяване на диетата с vit. А или рибено масло. Терапевтичната пирамида при лечението на РА има няколко стъпала, като в началото освен лечебна гимнастика, физиопроцедури и раздвижване на неактивните стави, прило­жение на НСПВС, вече стои рано включване на някои основни (базисни) средства - антимала­рици, златни препарати, Sulphasalazin, Methotrexate.При неповлияване от провежданото лечение или рецидив на заболяването се преминава към второто стъпало с използване на други цитостатични средства, D-Penicillamin, Cyclosporin A. На третото стъпало се прилага комбинирано лечение с базисни средства, като най-честокомбинациите включват МТХ, Sulphasalazin, Hydroxychloroquin, Cyclosporin А. На върха на терапевтичната пирамида стоят нови средства като биологични средства (Хумира, Енбрел, Цимзия, Роактемра, Мабтера и др.)

Автор:  Д-р Христо Славов