Изследвания за ревматоиден артрит, които трябва да се направят

Ревматоидният артрит причинява симптоми, които могат да бъдат сбъркани с други състояния. При съмнение за заболяването основата за диагноза са лабораторни (кръвни) изследвания, както и образни изследвания, които се използват за оценка на тежестта на заболяването и последващ контрол.

Разберете какво причинява ревматоиден артрит и какви изследвания трябва да се направят, ако симптомите съответстват на спецификата на заболяването. Запознаваме ви и с това как изглежда лечението, когато диагнозата потвърди ревматоиден артрит.

Ревматоиден артрит – какво е това заболяване? 

Ревматоидният артрит (РА) е хронично заболяване, което, противно на външния вид, засяга не само ставите, но и органите. Всъщност РА е системно заболяване на съединителната тъкан, което принадлежи към групата заболявания, известни като колагенови заболявания. При такива заболявания, включително ревматоиден артрит, се развива възпаление в съединителната тъкан, съдържаща фиброзни протеини (колаген).

Заболяването се характеризира с продължаващо възпаление като реакция на имунната система. Заболяването обикновено засяга ставите на пръстите, китките, лактите, коленете и раменете. В допълнение към промените в синовиалната течност, RA води до разграждане на епифизите, както и до системни усложнения. Ревматоидни промени могат да се появят и в плеврата и структурата на окото.

Заболяването може да се диагностицира при хора от всички възрасти, но най-често ревматоидният артрит засяга хора през 4-то и 5-то десетилетие от живота, като преобладава женски пол. Смята се, че жените развиват РА 2 до 3 пъти по-често от мъжете.

Бързата диагноза е от съществено значение за по-нататъшното лечение, тъй като ревматоидният артрит е прогресиращо заболяване. Приблизително половината от пациентите губят способността си да упражняват професия само няколко години след поставянето на диагнозата, така че при това състояние е изключително важно правилното контролиране на развитието на възпалението.

Ревматоиден артрит – причини  

Ревматоидният артрит се класифицира като автоимунно заболяване, т.е. заболяване в резултат на анормална реакция на имунната система. Възпалението на ставите е отговор на разрушителното действие на антителата на тялото на болния човек. Въпреки това , причините за ревматоидния артрит не са напълно изяснени досега.

Смята се, че генетичните фактори влияят значително върху появата на ревматоиден артрит. Хората, които съобщават за наличието на заболяването при членове на семейството (родители, баби и дядовци), са по-склонни да развият РА, но генът, отговорен за предполагаемата наследственост на заболяването, досега не е идентифициран.

В допълнение, ревматоидният артрит е най-често срещан при хора, които са изложени на риск от други причини , считани за предразполагащи към РА. Не е ясно дали други фактори са отговорни за ревматоидния артрит или просто действат като инициатор за ревматоиден артрит. Въпреки това, някои взаимоотношения най-често се наблюдават при пациенти с РА. Основно хората се занимават с фактори като:

• генетично предразположение;
• нарушения на имунната система;
• женски пол;
• предишни бактериални и вирусни инфекции (те могат да активират заболяването, причинявайки възпалителния процес);
• продължителен стрес;
• тютюневи изделия за пушене;
• неправилна диета;
• прекомерно физическо натоварване.

Ранни и късни симптоми на ревматоиден артрит 

Хората с  ревматоиден артрит първоначално изпитват симптоми, които наподобяват лека настинка. Обикновено отнема известно време, докато  симптомите се появят в ставите и околните тъкани, дори седмици след първите симптоми. Симптоми на ставите и такива като грип или настинка също могат да съществуват едновременно.

Периодите на ремисия и рецидив са характерни за ревматоидния артрит. Симптомите на РА могат да изчезнат за няколко седмици и след това да се върнат по-интензивно.

Ранните симптоми на ревматоиден артрит са резултат от отслабване на тялото, причинено от развиващото се възпаление, обикновено включващо:

• мускулни болки,
• слабост,
• субфебрилна температура,
• липса на апетит
• понякога загуба на тегло.

Впоследствие се наблюдават симптоми на ревматоиден артрит в областта на ставите, засегнати от възпалителната реакция на синовиалната течност. Най-често възпалителният процес протича в симетрични стави, например в двете китки или коленни стави. Случва се обаче възпалението да засегне една по-голяма става (например тазобедрена става) или да засегне много стави едновременно или последователно. Пациентите с РА могат да изпитат:

• болки в ставите след събуждане – по време на почивка се натрупва течност в ставата, причинявайки натиск и болка, която обикновено преминава след около час;
• мускулна скованост и слабост;
• нарастваща болка в ставите;
• подуване на ставите, понякога зачервяване – нарастващият синовиум или дренажът на течности причинява подуване на ставата
• болки в ставите, които се усилват при докосване – пациентите може да имат проблеми с ежедневните дейности, като натискане на дръжката при отваряне на вратата или ръкостискане;
• контрактура на ставите, например проблем с напълно изпънати пръсти;
• ограничаване на подвижността на ставите – засегнатите от възпаление стави не изпълняват правилно функциите си, докато дегенеративните изменения в резултат на РА необратимо ограничават подвижността на ставите;
• деформации на ставите – обикновено се появяват при хора, които са хронично болни или които не се подлагат на лечение;
• общи симптоми (по избор): главоболие и виене на свят, болка във врата.

Ревматоидният артрит може също да причини системни симптоми, които обикновено засягат хора с тежък РА. Пациентите след дълги години боледуване са изложени на  усложнения като:

• ревматоидни възли;
• атеросклероза;
• васкулит;
• сърдечни заболявания, включително инфаркт;
• пневмония;
• остеопороза;
• очни заболявания;
• увреждане на нервите;
• увреждане на бъбреците;
• анемия.

Ревматоиден артрит – основни лабораторни изследвания

Струва си да се отбележи, че не всяко възпаление на ставите е синоним на ревматоиден артрит. Преди да се постави диагнозата, е необходимо да се извърши серия от тестове за потвърждаване или изключване на ревматоиден артрит. Първо  се извършва лабораторно изследване, включително основни кръвни изследвания. 

При съмнение за ревматоиден артрит трябва да се направят лабораторни   изследвания.

• Ревматоидният фактор RF (наличие на RA маркери) – въз основа на този тест се определя наличието на антитела, наблюдавани при приблизително 70-90% от пациентите с ревматоиден артрит. Изследването не дава недвусмислена диагноза, тъй като потвърждаването на наличието на RF маркери е характерно и за хора, страдащи наред с други. за смесена колагеноза или синдром на Sjogren.
• Извършват се ACPA – anti-CCP и anti-CCP, т.е. тест, който потвърждава или изключва наличието на анти-цитрулинови антитела. На базата на изследването ревматоидният артрит се диагностицира с много голяма вероятност (95-98%). Banie ACPA позволява диференцирането на РА от други ревматични заболявания , както и определяне на стадия на заболяването. Антителата често могат да бъдат открити дори няколко години преди симптомите да бъдат разпознати. 
• Морфология на кръвта – струва си да направите CRP (с-креатинов протеинов индекс) и ESR (тест на Биернаки). Повишените резултати от теста показват продължаващо възпаление.

Образни изследвания при ревматоиден артрит

В допълнение към лабораторните изследвания, образните тестове са полезни при диагностицирането, както и при оценката на прогресията на заболяването. Ревматоидният артрит води до промени в структурата на ставата и околните тъкани, които могат да се наблюдават по време на тестове.

• Рентгенологично изображение (рентгенова снимка) – въз основа на рентгеновото изображение може да се намери, наред с други, наличие на възпалителен инфилтрат, стесняване на ставното пространство, маргинални ерозии, деформации или намаляване на костния обем. Рентгенологичната картина се оказва ефективна при оценка на прогресията на заболяването, но резултатите на етапа на диагностичните изследвания може да са неясни и да показват наличието на други заболявания.
• Ултразвуково изследване – ултразвуковата рентгенова снимка позволява оценка на измененията в синовиалната течност и костите. Изследването не изисква стоене на едно място и може да се повтаря често, поради което е един от основните методи за оценка на промените в структурата на ставата.
• Ядрено- магнитен резонанс – подобно на ултразвука, магнитният резонанс дава по-ясно изображение в сравнение с рентгеновото изображение. ЯМР изисква стоене неподвижно по време на изследването.
• Компютърна томография – може да се препоръча като допълнителен тест за оценка на прогресията на ревматоидния артрит, а не като диагноза.

Как да лекуваме ревматоиден артрит

Хората с диагноза ревматоиден артрит трябва да преминат лечение възможно най-скоро под наблюдението на специалист. Лекарствата трябва да се избират в зависимост от стадия на заболяването и симптомите.

Трябва обаче да се помни, че  лечението на ревматоиден артрит инхибира и забавя развитието на болестта. РА се класифицира като хронично и нелечимо заболяване.

Струва си да се отбележи, че  ревматоидният артрит трябва да се лекува комплексно. Обикновено лечението включва препоръки като:

• лекарства за ревматоиден артрит – първо се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Впоследствие се въвеждат лекарства, които инхибират производството на възпалителни клетки. Тяхното действие обикновено започва след няколко седмици, така че през това време се препоръчва да се използват перорални глюкокортикостероиди, както и директно към възпалената става. Ако лечението е неуспешно, се въвеждат биологични лекарства за ревматоиден артрит;
• болкоуспокояващи – при влошаване на симптомите на РА се препоръчва използването на допълнителни болкоуспокояващи (след консултация с лекар);
• домашни средства – билковите компреси са полезни при влошаване на симптомите;
• физиотерапия – физиотерапията, провеждана от специалист, е необходима за поддържане на подвижността на ставите;
• начин на живот – ревматоидният артрит изисква отказване от стимуланти, главно тютюнопушенето. Също толкова важно е правилното хранене;
• контролни изследвания – пациентите с РА трябва да извършват периодични контролни изследвания, които оценяват развитието на заболяването и позволяват възможни модификации в метода на лечение;
• хирургични процедури – при напреднали лезии се извършват хирургични интервенции върху увредените части на ставите или костите.

 

Ако сте диагностицирани с РА и търсите най-новите възможности за лечение – проверете офертата на нашия уебсайт. Ние тичаме, между другото безплатни консултации за хора с  ревматоиден артрит.